Венецианската школа (1550-1610) и проекции на полихоровия стил

Венецианската школа (1550-1610) и проекции на полихоровия стил

Венецианската школа (1550 – 1610) и проекции на полихоровия стил е първата книга в българското музикознание, но също така и в целия югоизточен регион, която изследва подробно техниките на Венецианската школа от 1550 г.

Изследването се прави в контекста на цялостната европейска и венецианска култура от същия период, като се подчертава приемствеността й от византийската музика.

Използва се литература главно от периода (Джозефо Царлино „Le istitutioni harmoniche”), но едновременно с това и съвременни изследвания, посветени на Ренесанса, от Америка, Западна и Източна Европа, в това число и от български учени. По този начин трудът създава терминологичен еталон за изследвания в тази област.

Освен широкия спектър и съгласуване на терминология, в книгата се явяват и нови термини, аргументирани чрез структурните анализи като „вътрешна многохоровост”, „музикална форма на текста”, „нюансов антифон”.

Тези термини са развити и прецизирани положения на утвърдени в западноевропейското музикознание становища, засягащи дадения период.
Понятието coro spezzato на Царлино, на което се опира изследването, е представено многоаспектно и цялостно във всички технически детайли, които се отнасят не само до изследвания период, но и до многохоровата музика от XVII до XX век.

Изследваните проекции на cori spezzati към музиката на Монтеверди, Й.С. Бах, Бетховен, Берлиоз и Малер са полезно и ориентиращо помагало в областта на хоровата интерпретация. Познаването на техническите проекции и към предшествениците на Венецианската школа – нидерландците от XV и XVI век, създават цялостна и убедителна панорама на сакралната европейска музика.

Книгата е предназначена за студенти, специалисти и познавачи на ренесансовата полифонична музика,чието разбиране отваря пътища към духовната завършеност.

„Настоящата книга чувствително откликва на нуждите и вътрешните тенденции в съвременната музикална наука.”
проф. д.изк. Кристина Япова

„Впечатляващ е анализът на проекциите на полихоровия стил особено след бароковата епоха. Смятам това за особено постижение…”
проф. д-р Веска Цинандова-Харалампиева

„Настоящата книга на Якос Димитриу оформя своеобразна композиционна конструкция, която напомня триединството на трикорабна базилика, метафорично обърната и насочена съответно в перспектива, като историко-субстантен вектор през времето и пространството – от Средновековието, през Ренесанса, към съвременника ни…”
проф. Стефан Драгостинов